Има е едно място в горите на Уганда, на около 150 километра от столицата, отдалечено от населени места, където живеят 55 малки и по-големи изоставени деца и сирачета. Макар и да имат само няколко години живот, тези осиротяли невинни душици, вече познават до болка вкусът на глада и въпреки, че пред камерата виждаме огромните им прелестни усмивки, всъщност те рядко се усмихват, а очите им непрестанно плачат без сълзи… душите им плачат, защото животът им е пълен с несигурност и мъка, всеки ден е борба за оцеляване.

Тези дечица всяка сутрин се събуждат обградени от много други деца, попаднали като тях незнайно защо на това място… но всъщност цялото им същество е пропито с огромна мъка и отчаяние, че нямат мама и тате да ги прегърнат, да им дадат така необходимата за всяко малко детенце обич, топлина, грижа и закрила – първото условие за да расте едно дете нормално…те го нямат и никога няма да го имат, защото съдбата им е отредила тежък живот.

Условията, в които живеят тези деца са изключително тежки, като за начало нямат дори чиста вода за пиене и миене, затова и често боледуват. Единствената храна, която могат да си напълнят стомахчетата е типичната за там каша „пошо“, която се приготвя от мляна царевица и боб, но дори и от нея няма достатъчно за всеки ден. Да вкусят плодове и зеленчуци е лукс за тях, а за месо да не говорим…

Живеят под наем в едни селскостопански постройки без ток , където спят на тясно преплетени един във друг, поради липса на пространство и всичко, което притежават е една тениска на гърба, а много от тях нямат дори чифт обувки.

Нашата амбиция и цел е да можем да осигурим на тези бедни и изоставени деца поне така необходимата им всекидневна дажба каша, която струва около 2 лева/1 евро на ден за детенце, тоест със 60 лева/30 евро на месец може да се осигури прехраната на едно сираче.

Молим ви, помогнете ни да ги нахраним и да им помогнем да оцелеят!